Силата на човек е в усмивката на тези около него

Защо обича историята, какво го кара да кара такси вече 30 години и има ли място за вицепремиери сред клиентите му

April 27, 2018

Валентин е от хората, които от раз те печелят за слушател с историите, които така умело разказват, че след няколко минути забравяш за забързаното всекидневие и изведнъж се оказваш 3 десетилетия назад във времето или по-точно 30 ноември 1987 - дата, която съвсем умишлено избрахме за отправна точка на нашия разговор.

“Като се замисля, са минали 30 години, откакто започнах да карам такси, а на 30 ноември 1987 беше първият ми работен ден като таксиметров шофьор. Помня го сякаш беше вчера.“

TaxiMe team

Споделя, че във времето е имал периоди на прекъсвания от по няколко години, за да поеме по нови професионални пътища, но винаги се е връщал към жълтия автомобил заради “цялата палитра на българското общество“, до която всекидневно се докосва. “Возил съм от най-обикновен човек до един доскорошен вицепремиер, май само министър-председателят и президентът не са били мои клиенти (смее се). Аз обаче не деля хората на професии и популярност, а на човечност и възпитано поведение към околните.” Валентин коментира, че се случва да има личен проблем и трудни моменти, но клиентът по никакъв начин не бива да разбира за това, а само и единствено да се наслади на приятното пътуване и любезно отношение. Извън работата си Валентин се отдава на исторически книги и гледане на филми с подобна тематика, за да попълни “белите петна“ от познанията си по история. В момента с охота чете биографията на Уинстън Чърчил. “Винаги съм се възхищавал на истинските лидери, на тези, които показват мощ пред силния, а не пред слабия. Затова съм толкова завладян от историята, защото е пълна с примери за такива личности. Тук ще спомена Апостола и капитан Димитър Списаревски.“ Въпреки трудностите и обратите, Валентин гледа положително на живота, откакто се помни, и не мисли да променя това статукво и занапред. Като типичен представител на зодия Стрелец, той никога няма да ти спести истината или критиката, така че не очаквай да сложи розовите очила само защото на някого така му харесва.

Докато се разхождаме в Южния парк – едно от приятните за него места в София – го питам какво би променил в себе си, ако можеше да се върне 20-30 години назад. Получавам кратък и ясен отговор: “Да бъда по-търпелив и отстъпчив.”